Неизвестни подробности за лозаризма

По дисциплината „Трайни култури“ /част Лозарство/ студентите от специалността Екология и опазване на околната среда  получават необходимите знания върху биологията на лозата, както и върху създаването и отглеждането на лозовите насаждения.

Автор: Юлиана Стоичкова Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството.

Земјоделско-прехранбениот сектор генерално претставува модерно и технолошки напредно производство кое бара специјализиран кадар. А лозарството и винарството во Македонија имаат долга традиција што секако дека треба да биде предизвик за новите генерации млади. Предизвиците за одржливо производство на храна на глобален план, стратешкото справување со климатските промени кои несомнено го засегаат овој сектор ја прави оваа струка уште поактуелна.

Автор(и):  проф. д-р Борис Наков, Аграрен университет Пловдив; проф. д.с.н. Венелин Ройчев, Аграрен университет, Пловдив

Моля, подобрете статията или изяснете спора на беседата ѝ.

Динамика на площите, средни добиви и производство на грозде от лозята в България

Когато лозите не се режат, те растат като многогодишна дървесна лиана и тогава всичко е подчинено на това да се режат във вид на храст.

Во минатото, лозаро-овоштарската насока, денес преточена во насоката овоштарство, лозарство и винарство, претставува една од најстарите насоки на Факултетот за земјоделски науки и храна во Скопје, низ која профилирале голем број генерации студенти, кои во континуитет заземаат значајна улога во развојот на земјоделските стопанства.

Одделението за лозарство работи на постојана интродукција и колекционирање лозарство на автохотните, регионалните и интернационални сорти винова лоза и ги проучува нивните агробиолошки и технолошки својства во различни лозарски реони со цел да се подобри сортиментот во државата.

Видео Мечка реши да се разхлади сред хората в езерото Тахо (Видео)

Лозата вирее успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон. При равнинен обаче се развива по-буйно и дава повече грозде, но с по-ниско качество. От друга страна, засаждането по хълмове е практика още от дълбока древност и се препоръчва, защото гроздето на такъв терен е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно. По хълмовете лозята се огрява по-продължително, температурите са по-подходящи, а слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия.

Зошто Македонија треба да остане во средноевропската временска зона

Създаване на насаждения и агротехнически мероприятия за отглеждането им. Разглеждат се  о ... Технологии в овощарството на ТС

През последните години в България все по-често се наблюдава трайна тенденция на затопляне на климата в сравнение с предишни периоди, както и увеличаване честотата на екстремните климатични явления.